Тази лекция разглежда какво се случва, когато интелигентни, красиви и задвижвани от изкуствен интелект интерфейси, не са създадени с мисъл за всички. Докато дизайнът се развива, трябва да си зададем въпроса – кой пропускаме? Ще научите как да вградите достъпността в дизайна още от самото начало, така че тя да не е след дъжд качулка, а естествена част от всяко потребителско изживяване. Независимо дали работите върху визуализация на данни, интерфейси с изкуствен интелект или сложни дизайнерски модели, ще си тръгнете с прозрения как това, което правите да обслужва повече хора, а не по-малко.
За кого е подходяща лекцията:
- UX/UI дизайнери, които се занимават със сложни интерфейси или функции с изкуствен интелект;
- Създатели на дизайн системи, които искат да включат приобщаването от самото начало;
- Разработчици, които създават динамични интерфейси или богати визуализации;
- Продуктови екипи, които оформят етични и приобщаващи дигитални изживявания.
Основни изводи:
- Достъпността е начин на мислене в дизайна – не е поправка в последната секунда;
- Визуалната интелигентност трябва да отчита възприемателното и когнитивното разнообразие;
- Мащабирането на достъпността започва от вашата дизайн система;
- Изкуственият интелект може да включва или изключва в зависимост от начина, по който го използваме;
- Етичният, интелигентен дизайн означава проектиране за всички.
