С навлизане на изкуствения интелект във всекидневието предизвикателството вече не е само генерирането на по-добри резултати или автоматизирането на повече задачи. На преден план излиза въпросът как да помогнем на хората да останат свързани с това, което правят и с това, което инструментите правят от тяхно име.
Когато автоматизацията стане твърде невидима или поеме твърде много задачи се загубва нещо важно. Интерфейсът може да работи безупречно, но потребителите започват да се чувстват откъснати, с по-малко контрол и по-неспособни да осмислят собствените си действия и решения. Вместо да намалява усилията, автоматизацията може незабележимо да увеличава когнитивното натоварване и да руши условията за доверие: четимост, предвидимост и агентност.
Това изказване изследва как поведенческият UX, когнитивното разтоварване и пространственото мислене могат да ни помогнат да проектираме за това, което автоматизацията твърде често разрушава в продуктите: способността на потребителя да разбира какво се случва, да знае защо се случва и да се чувства овластен да го контролира.
Основен пример е Блуми (Bloomie) — проследител на навици, който Йокю проектира и пуска сама, изграден около следната находка от изследване: повечето приложения за навици губят потребителите си не поради липса на функции, а защото наказват хората за непоследователността им вместо да ги подкрепят в нея. Блуми заменя механиката на вината с емоционална приемственост. Остава с потребителите въпреки несъвършенствата им, вместо да ги изоставя заради тях. Това е само един пример от по-широк модел, в който, когато проектираме за осмисляне вместо за просто изпълнение на задачи, изграждаме продукти, на които хората могат емоционално да се доверят.
Ключови изводи
Участниците ще си тръгнат с:
- Преформулиране на осмислянето като цел на дизайна: как се изграждат интерфейси, които помагат на потребителите да разбират какво става и да усещат, че контролират взаимодействието.
- Модели за замяна на механиките за наказване и вина със системи, които подкрепят потребителите в непоследователността и несъвършенствата им.
- Насоки за разпознаване кога автоматизацията помага и кога подкопава прозрачността, доверието и контрола на потребителите.
- Практически принципи за дизайн, извлечени от поведенческия UX, когнитивното разтоварване и пространствената логика.
Целева аудитория
Изказването е подходящо за хора, участващи в проектиране или оформяне на дигитални продукти в днешните условия на нарастваща автоматизация:
- UX и продуктови дизайнери, които разработват автоматизации или функционалности, подпомагани от изкуствен интелект, и искат да запазят независимостта и доверието на потребителите.
- Продуктови ръководители, които вземат решения колко да автоматизират и какво да оставят видимо за потребителите.
- Изследователи, интересуващи се от когнитивните и емоционалните ефекти на автоматизацията върху потребителското поведение.
- Дизайнови водещи и стратези, мислещи за изграждане на вътрешна култура на дизайн, която поставя човешката рационалност на първо място.
