Ма̀я (माया) описва вечния човешки стремеж да приемаме представата за реалност, приписвайки смисъл или вътрешна свързаност на нещо, което само изглежда структурирано. Генеративният изкуствен интелект индустриализира тази склонност, създавайки гладки, убедителни резултати, които симулират разбиране, без реално да го притежават.
Някогашното прозрение на индийската философия за възприятието се е превърнало днес в технологична сила, която произвежда привидност в промишлени мащаби. Системите работят все по-гладко и безпроблемно, а с това расте рискът да бъркаме автоматизацията с познание и вероятността с намерение. Предизвикателството пред нас е да пренесем древната осъзнатост в изчислителното бъдеще, проектирайки ИИ, който подкрепя човешката проницателност, вместо да задълбочава дигиталната Ма̀я.
Философският поглед ни помага да видим, че предизвикателството с ИИ е не само техническо, но и възприятийно. Ма̀я описва дълбоко-присъщата човешка склонност да проектираме смисъл, съзнателно действие и логика върху убедителни проявления. Генеративният ИИ не създава тази склонност – усилва я в мащаб. Мислейки философски, преминаваме отвъд дизайна на отделните функции и си задаваме по-дълбоки въпроси за вярването, доверието, авторитета и проницателността. Тази промяна е от съществено значение, ако искаме да създаваме системи, които помагат на хората да осмислят, вместо тихо да ги изкривяват.
В това изказване Диша ще повдигне онтологичното було, каращо хората да бъркат привидното с реалното, и елегантно ще пренесе разбирането за Ма̀я в света на изкуствения интелект:
| Философска Ма̀я | Ма̀я от ИИ | |
| Ефект | Умът проектира смисъл върху хаоса | Големите езикови модели пораждат плавен текст без разбиране |
| Резултат | Привидност на реда | Привидност на интелигентността |
| Опасност | Бъркане на явлението с истината | Бъркане на плавността с познание |
| Решение | Разпознаване на истината (viveka) | Дизайн за осмисляне |
