Стефан Иванов има над десет години опит в UX и продуктов дизайн — но думата „дизайнер” винаги му е изглеждала малко тясна за това, което всъщност прави. Това, което го движи, не е занаятът да правиш нещата да изглеждат добре. Това е по-трудният проблем — да накараш системите да се държат правилно, за реални хора, при условия, които никой не е предвидил напълно.
Този инстинкт намери най-острия си израз в nFuse, където той ръководи продукта на AI-базирана B2B платформа за поръчки, изградена за FMCG дистрибутори. В nFuse няма екрани за дизайн. Интерфейсът е WhatsApp съобщение. Потокът е AI агент, който разпознава поръчката на търговски представител на български и я насочва към склада — правилно, всеки път, за реална стока и реални пари. Занаятът тук не е визуален. Той е поведенчески. Живее в инструкциите, които даваш на агента, в сигналите за доверие, вградени в чат нишката, и в грешките, за чийто дизайн никой не се сеща — докато продукцията не се счупи.
Пътят му минава през UX практика, дизайн системи и продуктова стратегия — а напоследък и през менторство, помагайки на следващото поколение дизайнери да се ориентират в професия, която се променя по-бързо, отколкото собственият й речник може да го улови.
Той носи тази промяна на UX Sofia 2026 едновременно като тема и като аргумент. Ролята на дизайнера не изчезва. Но тя се разширява — към територия, която спешно се нуждае от хора, умеещи да мислят за хората. Въпросът е дали дизайнерите ще си потърсят място на тази територия, или ще изчакат някой друг да я определи вместо тях.